21 октомври 2013
Японски учени от токийския College of Intravenous Therapy публикуваха изследване с над 2000 участници – работници от тежко пострадалата АЕЦ „Фукушима“. Те хвърлят светлина върху ефекта от ударни мега-дози витамин С върху радиобиологичната защита на човешкия организъм. Според данните, мощните антиоксидантни свойства на витамина понижават осезаемо резултата от облъчването и предотвратяват мутации на ДНК.
На 11 март 2011 г., земетресение около 9 по скалата на Рихтер, на 130 км от бреговете на о-в Хоншу, предизвиква мощно цунами в район с 4 АЕЦ и общо 11 ядрени реактора. Макар те автоматично да се изключват, последващи аварии в три от тях отделят огромни количества радиоактивни частици в атмосферата и океана.
До средата на 2013 г, експерти определят причинените вреди за над 1/10 от тези на аварията в Чернобил или еквивалента на 168 атомни бомби, като тази детонирана над Хирошима. Повод за притеснение е, че през последните месеци изтичането на радиация от повредените реактори е в пъти над нормите и се засилва, а японски представители признаха, че са излели стотици тонове тежко замърсена вода директно в океана. За изтичане от ядрената централа се съобщи и тези дни, заради силни проливни дъждове.
Последни океански проби до бреговете на Австралия, Северна и Южна Америка отчитат променливи, но клонящи към покачване нива на радиоактивните йод-131, цезий-134 и цезий-137, както и зачестяващи случаи на рак на щитовидната жлеза.
Йонизиращата радиация, посредством силно активни свободни радикали, уврежда живата материя на молекулно ниво, предизвиквайки тежки изменения в ДНК – мутации. Антиоксидантите са способни да осигурят временна защита на организма срещу тези свободни радикали и да помагат в предотвратяване развитието на мутации, тумори и ракови заболявания.
Според японските експерти, витамин С не е най-ефективният антиоксидант, но е най-достъпният. Според тях многократно завишения прием при опасност от радиоактивно облъчване може да бъде ефективен.
Освен с антиоксидантното си действие, витаминът има огромен потенциал да хелира радиоктивни частици, попаднали в организма. Хелирането е процес, в който метални йони биват свързани чрез една или повече молекули в съединение с един централен атом. Хелирането позволява на организма да се оттърве от значителен брой радиоактивни частици и други токсини, като ги извхърля чрез урината.
Препоръчителната дневна доза витамин С е около 80-100 мг, но при силно завишен радиационен фон или опасност от радиоактивен дъжд, японските учени препоръчват приема на 500 мг дневно, с постепенно увеличаване – до две седмици той трябва да е достигнал до 2-3000 мг, а при отсъствие на стомашно-чревни разстройства породени от витамина, дозата може да стигне и до 4000 мг дневно, разделена на 5-6 порции в денонощието.
http://www.puls.bg/health/eco/news_14520.html
